Александър Геров

                 ОТ  ЩАСТИЕ

Аз ще умра от щастие, любима.
Не ме целувай толкова дълбоко,
не ме замайвай като самодива
със своя лунен поглед.

Не искаш ли, когато си омръзнем
и при среща не блестят очите ни,
да разрушим света и да се пръснем
като щастливи атоми между звездите? 

Александър Геров

                АРОМАТ

Притихнал град и дъжд, и нежен тропот
на капките по твойта мушама.
Иди у тях! Това е просто опит.
Тя може би сега си е дома.

Ах, още нищо не е споделено
от вас! Усмивки само и мечти.
Но с най-красивото опиянение
сърцето ти във този миг тупти.

Във този миг ти знаеш туй, което
не всички хора знаят в този свят:
че вишните загадъчно си шепнат,
че капките дъждовни имат аромат. 

 

Александър Геров

                       ПРОЛЕТНА  НОЩ

Кой чука неспокойно по стъклата?
Навън дими и диша влажен мрак.
И облаци разкъсани се мятат
по мътния небесен похлупак.

Ослушвам се: в деретата надоле
потоците размътени шумят.
О, туй е дълго чаканата пролет
със буйната и накипяла гръд!

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.
Навън е кален и пиян разкош.
Във стаята нахлува топъл вятър
и пламналата разпиляна нощ.

Аз се задъхвам в черната й грива,
прегръщам мекия й, топъл мрак
и като младо вино ме опива
разгърдения долетял южняк. 

Александър Геров

                 КАМЪК

                          Камък, истината в теб прозрях!
                                                       Атанас Далчев

Светът не е това, което съм го мислил.
Светът е глупав. Мъдра е смъртта.
Така и аз видях самата истина
на камъка студен във тъканта.
Но тази истина не свършва тука.
Лъжа е тя. Мисли и се бори;
и камъка със гръм ще се разпука,
та нова истина ще се роди.

Александър Геров

                   НОЖ

Когато в трамвая ти стават,
със нож ми сърцето пробождат.
Те вече за стара те смятат,
но това е съвсем невъзможно.

Те са глупави. Те не разбират
колко смешна е тяхната младост.
Старостта владее всемира,
само тя носи смисъл и радост.

Да си стар - о, това е прекрасно!
На криеница със смъртта си играеш.
Поливаш цветята в утрото ясно
и с техния аромат ухаеш.

И в теб без надежда, без страсти, без трикове
утаява се синьото време.
Живота се пръска на мънички мигове
и всеки от тях е безценен. 

Александър Геров

                       СТАРОСТ

 

Седи той във градината, вече ненужен
за тежките борби на този свят.
Над него пада здрач. И вятър южен
със младите листа му вее хлад.

Оглеждат се като във огледало
във него чувства, форми, цветове.
И детството, и младостта, и възрастта му зряла
са живи в умореното сърце.

Сега във него с нов копнеж намира
той нежност и наслада, и  мечти.
Във себе си се вслушва и разбира
следите, издълбани отпреди.

Звучи в нощта момински смях нестроен
и детски плач, и разговор висок.
А той седи на пейката спокоен,
замислен и прекрасен като Бог.