вторник, 9 август 2016 г.

Александър Геров

                   НОЖ


Когато в трамвая ти стават,
със нож ми сърцето пробождат.
Те вече за стара те смятат,
но това е съвсем невъзможно.

Те са глупави. Те не разбират
колко смешна е тяхната младост.
Старостта владее всемира,
само тя носи смисъл и радост.

Да си стар - о, това е прекрасно!
На криеница със смъртта си играеш.
Поливаш цветята в утрото ясно
и с техния аромат ухаеш.

И в теб без надежда, без страсти, без трикове
утаява се синьото време.
Живота се пръска на мънички мигове
и всеки от тях е безценен. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.