СТАРОСТ
Седи той във градината, вече ненужен
за тежките борби на този свят.
Над него пада здрач. И вятър южен
със младите листа му вее хлад.
Оглеждат се като във огледало
във него чувства, форми, цветове.
И детството, и младостта, и възрастта му зряла
са живи в умореното сърце.
Сега във него с нов копнеж намира
той нежност и наслада, и мечти.
Във себе си се вслушва и разбира
следите, издълбани отпреди.
Звучи в нощта момински смях нестроен
и детски плач, и разговор висок.
А той седи на пейката спокоен,
замислен и прекрасен като Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.