вторник, 9 август 2016 г.

Александър Геров

                 ОТ  ЩАСТИЕ


Аз ще умра от щастие, любима.
Не ме целувай толкова дълбоко,
не ме замайвай като самодива
със своя лунен поглед.

Не искаш ли, когато си омръзнем
и при среща не блестят очите ни,
да разрушим света и да се пръснем
като щастливи атоми между звездите? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.