Първан Стефанов

                        БЛИЗОСТ

                           На Любомир Тенев

Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Дали защото тъкмо срещу свой
те нямат за ответен удар опит?

Стои пред тебе близкият човек,
незащитен, като в библейско чудо.
И твойта грубост и при допир лек
го наранява и го мъчи лудо.

А двойно повече се мъчиш ти.
И взрян през космоса от теб до него -
оттам долавяш своите черти,
от своя глас в гласа му чуваш ехо.

На всички хора се усещаш брат.
И предпочиташ теб да са ранили.
Но как да върнеш камъка назад?
И чакаш благослов. А няма милост.