Отдръпва се като видение животът ми неизживян. Отлагах срещи, стълкновения, от нерешителност, от свян - додето изумен и сребърен открих с връхлитаща тъга, че съм отложил просто себе си... Но за кога? Но за кога?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.