ЦИГАНСКО ЛЯТО
И светлината някак си по тон
се промени, към жълто се избистри.
И в нея като семчици в лимон
лежат успокоените ни мисли.
Отмина веселият карнавал
на шумата -
стоим сред голотата
на жълъда, закръглено узрял.
Остана истината за нещата.
Земята тъкмо в тези часове
замисля чудото на плодовете.
В дървото някъде кълвач кълве -
и той е углъбен, забележете!
Денят стои смълчан от сутринта,
над някакво прозрение надвесен.
...Да можеше най-важните неща
да ми се случват винаги наесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.