неделя, 13 август 2017 г.

Станка Пенчева

                *  *  *

И да искаш, и да не искаш -
никога вече няма да слушаш
тази мелодия сам:
където да си - далеч или близко,
където да си - и аз ще съм там.
 ...Тихо до теб ще се сгушвам,
като зверче укротено
ръката ми ще се промъква
в твойта голяма длан,
и пак песента - златна прежда
ще ни уплита и омотава
здраво и нежно - 
като първия път
като тогава...
Дори и да ме забравиш -
тази песен отново ще връща
в дланта ти - моите пръсти,
на коленете ти -
мойте коси разпилени...
И да искаш, и да не искаш,
ти винаги ще я слушаш
със мене.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.