Под дъжда, който чука невидим в листата,двама крачим без път и сами.Няма вик на дървар, ни пътека позната.Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бялакато гълъб, спасен от дъжда.Отстрани на косата ти свети изгрялаедна малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.Нека тя да ни води в леса.Може би ще намерим вълшебното цвете,дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: „Недей ни разделя.Равнодушни недей ни прави.Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,топлинка само в нас остави!“…
Но в косата ти вече звездата не свети.Мълчаливи вървим из леса.Ах, къде да намерим вълшебното цвете,дето прави добри чудеса?
събота, 6 август 2016 г.
Веселин Ханчев
ПРИКАЗКА
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.