Йордан Милев

             ШУМ И ГЛАСОВЕ

Завръщам се във вечерта,
                                         край мене
дърветата заспиват в тъмнината.
По голите им клони зреят думи,
които утре лятото ще вкуси.
Завръщам се във времето.
                                          Решето
е свода тенекиен, бял от мисли -
звезди, запалени отдавна
и в моята душа хилядолетна.

Завръщам се сега в хотелски стаи,
летища ми се мяркат, самолети.
Арабската пустиня се стопява
във палмите на две очи зелени.
Завръщам се...
                         Това е миг, когато
Рамзес на лакти бавно се повдига,
а по-нататък - като звън трамваен -
долавям Александър Македонски
как търси в мрака стремето на коня.

Завръщам се покрай брега на Лейте,
събирам миди
                      и седеф от чувства. 
Сред златния ковчег Тимур се чуди
защо единия му крак е дървен!

Аз също питам - бях ли във Сахара?
Звездата на Йемен ли ме гледа?
Или сънувам още, че в Манила
венец жасминен край морето нося.

Завръщам се...
                   В минутата след прага,
във стаята ми вечерна нахлува
неуловимо и далечно ехо
от шум и гласове векоподобни.

А призори ще се изправи на стобора
петелът герест,
                      който по петляно време
ще потвърди, че никой няма право
от моя земен свят да ме отнеме.