ОСМОСТИШИЯ
ЖАЖДА
Нима съм искал много,
като исках
да завали над мен
пак онзи дъжд,
отминал с детството,
а сетне неведнъж
валял над мислите ми
като нещо близко.
ЗАЛЕЗ
И сякаш старец ослепял,
денят
седи на прага
на смълчаната си къща.
Едно-едничко,
слънцето се връща,
без да загърби
своя път.
ОТЕЧЕСТВО
В безоблачно небе
разпалваш гръм.
В спокойни залези
отваряш рана.
От сън ме будиш
и оттатък океана.
Настигаш ме,
където и да съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.