Зашумяха жълтите дървета
ситен дъжд приспивно шумоли
и в ята от лебеди в полето
полетяха белите мъгли.
Някъде със тих кавал засвирил,
се прибира късният овчар -
хижите са пълни с топла мирис,
селяните - с есенна печал.
Мръкне ли, не чуваш вече нищо,
само дъжд по сламата ръми
и в дима край топлите огнища
се усмихват малките моми.
Всеки е замлъкнал и унесен
някъде по свиден спомен свой,
а в огнището започва песен
и сълзи намокрено дърво.
Ако някой тихо заговори -
току спре и тъжно замижи
и дъжда зад мокрия прозорец
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.