ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, коетовсе още в мен отеква като гръм,за даденото и назад невзето,за прошката, че с теб съм и не съм,за думите, понякога спестени,за ласките, които не спести,за силата, която вля у мене,когато беше най-безсилна ти,за туй, че бе на мое име кръстени твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстенгорещите си устни слагам аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.