Борислав Геронтиев

                НАДПЯВАНЕ

Песен е - истина има и няма:
няма го оня сляп гъдулар.
Припевът:
                  Ристьо, едничък на мама.
Всъщност:
                   искрица в лумнал пожар.

В своето време - на своето било.
Пладне - зенита на моя ден.
Кой да ми каже - кое е по мило:
аз ли в живота,
                     животът ли в мен?

Роднини мъртви на помен каня,
писма им пиша - със послеслов.
Кремъци сбирам -
                             не за диканя:
чеше си крастата бедния Йов.

Песен е - истина има и няма:
спомен за оня сляп гъдулар.
Припевът:
                  цвете салкъм от мама.
Всъщност:
                   от пъпната връв - юлар.
Хамбара - пълен,
                             но обикалям
- върл и въртоглав -
                                 своя харман.
С око в кантара -
                              дребен бакалин:
ластик, синджири, клинци, катран...

Ще дораста ли
                          - няколко пръста -
песен да почна с такъв въпрос:
щом не ни стига храброст пред кръста,
да отречем ли мита за Христос?