ПРЕДИСЛОВИЕ
При толкоз песни и поети,
земя,
ще чуеш ли и мен?
Във слънцето ти хляба свети
и озарява моя ден.
По-ведър от планински вятър,
от глътка изворна вода -
с безмълвието на житата
вървя към срещата с дъжда.
Не бързам -
всекиго да чуя
и всеки да ме разбере.
За всеки сбирам прости думи -
тъй както здравец се бере.
Наесен -
винаги последен -
като най-есенния клон:
от сладки плодове приведен,
ти правя мълчалив поклон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.