ИПОСТАС
Заради много натрупани вини
Христос положи сянката си в нас.
Отляхме я от бронз - да прозвъни
неотделимият му ипостас.
Той беше дух, но имаше и плът.
И затова - предаден, окован, -
изпратихме го в страшния му път,
а той не ни поглеждаше от свян.
Тираните ни учеха безспир,
че никой няма право да греши.
А ние, неизменният шпалир,
повярвахме,
че имаме души...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.