СТАРАТА КАМЕНОЛОМНА
Старата каменоломнакрай родния ми град
от тъмно до тъмно
бълваше грохот, пушилка
и рукнал каменопад
като весела караница
между ехо и ехо.
Зяпах прехласната
и пред детските ми очи
звънко изригваха
от чуковете по кремъка
бели рояци искри
изпод мургавите ръце
като от стъкнат огън.
Съвсем не знаех тогава,
отде да зная - дете,
че от тези топли камъни,
откъртени издън гърдите
на родните канари,
ще се издялат грамади -
лед-студени идоли.
И ще затискат дъха ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.