ОТ МИТ НА МИТ
Човек е изсечен от камък,
изпратен от чужда звезда.
Ако бе слепен от глина -
според библейския мит -
при първия удар би се разпаднал
на сълзи и кал,
на трòшляк от лицева маска
и звън от счупена реч,
на пепел от шепи
и дим от сърце.
Не би се добрал дори
до каменния пра- пра- век.
Ако бе издялан от земен гранит -
като колосите на култа -
той с времето би се изронил
под озъбената ерозия
и би засипал морското дъно
с разбити на пясък заблуди
и стрити на тиня страсти
из бездната без следа.
Но по-яко от всичко каменно
е това мекотело: човек.
По-корав и от вкаменело.
Понася най-върли разломи:
на дом, на любов, на вяра,
на име, на път, на очи, на живот.
Но крехък в едно-единствено:
не може обидна дума да понесе
и се хвърля от небостъргача -
митично тежък и твърд.
Сякаш запокитен с проклятие камък
срещу тази грешна Земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.