Андрей Германов

                ***

Тя има множество лица и маски,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст:
като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.

Теб могат даже да те величаят,
дори да те издигат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в праха.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.

Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна нейде там
ще дойде оня страшен миг, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс
една любов като въздишка кратка,
един живот като въздишка къс.