Андрей Германов

***

Мен ми втълпяваха привично: със времето шега не бива. 
и аз запаметих отлично: със времето шега не бива. 
...А всъщност може и да бива, но тя си е за наша сметка -
то ни оглежда безразлично и безвъзвратно си отива.


***
Обикновено ний ценим това, което най ни липсва.
Най-упорито се стремим към туй, което най ни липсва.
И разпиляваме без ум това, което най е наше,
в стремежа си да го сменим с това, което най ни липсва.


***
Някой за пари трепери, някой за имот трепери.
Някой за паница леща ще прекръсти седем вери.
Аз за времето треперя - времето е безвъзвратно.
Времето си ли изгубя, няма кой да го намери.


***
Колко пъти ми прокука кукувичката в букака?
Не броих, вървях замислен, гледах как се вдига мрака.
И си казах: може би пък по-добре е да не знаем
колко дни са ни броени, колко път напред ни чака?


***
Всеки ден сбогом на нещо, всеки ден божи пореден,
всеки ден сбогом на нещо, бил той богат или беден.
Всеки ден нещо умира, нещо изчезва, потъва,
всеки ден сбогом на нещо...Всеки е всъщност последен.


***
Щом дойде ред да си отида, дано да тръгна, както пея.
Познал и радост и обида, дано да тръгна, както пея.
Дано да вярвам, че са живи и обичта, и стиховете,
и гибелта им да не видя. Дано да тръгна, както пея.


***
Ще потъна в синевата, само ехо ще остане.
Вместо мене на земята само ехо ще остане.
Разпилени, мойте думи ще се блъскат о сърцата,
като птици ще се мятат... Само ехо ще остане.