***
Над поляните зелени като звъннали стрели,
като пики устремени странен ранен дъжд вали,
дъжд от пролетно запели, дъжд от трепкащи, искрящи,
дъжд от рой опиянени, златни, весели пчели.
***
Бездомни облаци, къде? В непребродимата безбрежност
не ви очаква никой днес. Ала вървете! Вашта снежност
е еталон за чистота и тя на всекиго дарява
по шепа вяра, топлота, по глътка чистота и нежност.
***
Слънчев лъч - закачка нежна на небето към земята.
Тя я чувства, тя се радва и люлее семената.
Капки дъжд, любовни думи на небето към земята.
Тя ги пие, тя се радва - кълнове земята мята.
***
Подухна, мълния просветна, върхът смрачи се изведнъж.
И дъжд нехаен с искрометна метла изми листа и ръж.
И пекна слънцето и някой невидим нивата с овеса -
изпрано халище - преметна на припека след тоя дъжд.
***
Дъждът отмина.Сред мъглата върхът отсреща
се изправя
и влага капе от листата, и влажно слънце се подава,
бучат пороите, мирише така упойно на колендро
и всяка клонка залюлява един готов за песен славей.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.