ДНЕС
Живот наопаки. Милувки тичешком.
Любовни пакости. Освиркани прозрения.
А днес отвеждат есента във старческия дом.
Отлепва дъжд тапетите й жълти и червени.
Летаргията трие гръб във входната врата.
Пристъпва на разделите съмнителният разум.
Езическо презрение е очаровало кръвта:
защо разлюбваме, щом не успяваме да мразим!
Какво, че е надвита и последната любовна суета?
Какво, че е дългът любовен върнат до петаче?
Писма не пращам. Не причаквам сънища в нощта.
Изпуснах даже случая удобен да заплача.
А утре - сняг, световно облекчение. Или
ще включи битието мощните си автомати.
Оставаш жив, наистина. А повече от смърт боли.
И тялото не иска да се върне при душата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.