СЪЛЗА ЗА АНГЕЛА
Нима човекът трябва да се пита
за смисъла на земните неща,
когато слънчогледовата пита
му свети като слънце във нощта.
Когато чува гласове небесни,
които ангелски слова шептят
и към сърцата неговите песни
напират – да намерят своя път.
Защо упреква той със мисъл скрита
съдбата си, че щедра не била.
Нима все някой трябва да размита
и пътя към успеха със метла?
Какво ли още иска да пожъне –
на масата му вече свети хляб.
Нима завижда за венеца трънен,
нима той вижда в него случай сляп.
Нима и свободата със каишка
най-после иска да завърже сам…
Животът всъщност е една въздишка,
сълза за ангела в небесен храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.