СЛЪНЧЕВИ ИЗМАМИ
Човеко, виждам те забързан
отново с облачния сал.
И горд си, сякаш си завързал
на Бога левия сандал.
Навярно някой е оставил
за друг небесния адрес.
И пощальоните на слава
изглежда са в почивка днес.
А тук изпраща телеграми
със жълти листи есента -
за всички слънчеви измами,
за всяка лунна суета.
Отдавна знаеш, че небето
е мигнало със син клепач.
Земята е сълза, където
все търсим радости сред плач.
И няма изход, знай, защото
Бог тръшна своите врати…
Една прашинка във окото
на вечността - това си ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.