ДЕН...
На Иван ЕсенскиДен, донесен от врабчета, над тополите поляга.
Стихва болката в поета – шапка на тояга.
А в небесното корито злато слънцето промива.
Стихват две реки, които лятото изпива...
Върнал се дори за кратко в своя дом като бродяга
истински се чувстваш, братко – шапка на тояга.
Няма болки, ни обиди – тук от всичко си далече.
Няма кой да ти завиди за мига ти вечен...
Тук тревичката прибира своята зелена шпага,
няма да се дуелира – шапка на тояга.
Тук, далеч от суетата, за живот се всичко ражда.
Щом си пил от синевата, ще си с вечна жажда...
Ден, донесен от врабчета, над тополите избяга
и остави на поета шапка и... тояга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.