Слънчевият кораб
Тогава слънчевият кораб се отдалечава
тържествено нагоре по реката.
Бях посрещач, бях изпращач на славата.
Сега съм насаме със свободата си.
След залеза небето още дълго свети,
но улиците са съвсем безлюдни.
Спокойно ставам част от силуетите
на уморената световна лудост.
Друг някой със звездите си играе.
Там нещо трепка и придвижва се напред -
като пчела, избягала от рая,
под месеца минава самолет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.