Отлитане
Без да съм птица, мисля за отлитането. Мисля,
че залезът е есента на небесата.
Червена, осланена светлина сладни последно.
Молитвата в чужбина е въздишка.
Търкалям дума към върха
на безполезна песен.
А Бог говори друг език.
И аз не зная докъде.
Изглежда, той не ни е сътворил, а само
ни е допуснал
в свойте размишления самотни...
И съжалява.
Но е късно.
Късно.
Гасне залез.
А завистта на хората към небесата не угасва.
Потъват облаци. Подводници напускат Гротън.
Парцали нощ прехвърчат вече - черен сняг.
И като дига се въздига мислен праг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.