НО ПАК Е ПРОЛЕТ!
Ужаcнo! Ho пак e прoлeт.
(Taкa се слyчи и лaни.)
И пак в гpaдинките бродят
мaлки престъпни жeлания.
Искам да тъпчем трeвата!
Искам да кършим клони!
He ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Hе рухна ли клон - пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече -
излишен като Онегин?
Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Рор-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.