* * *
Както всички истински списатели,
самотата властно ме зове.
Кой ме знае имам ли приятели,
или нямам даже врагове.
В мен се буди единакът-бухал,
яхнал своя клон на терсене.
Младостта върви към шеста глуха
и светът не е до колене.
Цялата вселена ми обажда
колко ми е тежко и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното й огнено око.
Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът,
даже през фалшивия ми смях.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.