ПТИЦАТА
Тя криле е разперила над полето унило -
ще полети.
Изтънял е денят, изгубил е сила,
и дъжд плющи...
А тя е опънала шия и клюн е отворила
като за вик,
и ще литне, ще литне, ще литне нагоре
всеки миг!
А под нея е блато, и шушне злорадо
тинята зла.
Вятър прорязва нейните тънки
бели крила.
Бурята шиба с камшици луди
целия свят...
И още по-страшно е в тези минути
да си крилат!
А въздухът стяга примка край нейните
крехки криле.
Но тя ще лети, и ще стигне през бездните
много далеч!
Там, където е синьо, и златно в простора
слънце гори!
Ще стигне, ще стигне, ще стигне до горе
мъртва дори!
Не...Тя пак ще остане тука -
сред пейзажа, от дъжд облян...
Защото е само рисунка,
рисунка върху порцелан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.