неделя, 17 юли 2016 г.

Блага Димитрова

            КАМЪК


Не се окайвай никога,
ако удариш на камък.
От всички неусвоени пътеки
избирай най-своята -
нека удариш на камък!
Така закаляващо
удар след удар
болката ще заякне,
лобът ще се заобли,
и сам ще станеш на камък.

Усещаш ли вътре
в ядката на камъка
колко е кипнало,
клокочещо, бликащо?
Стисни го в шепа -
река ще рукне.
Злото под камъка спи
и се събужда - кладенче.
Змията знае как камъкът
си тежи на мястото.
Не се опитвай да го обърнеш!

Земята запомня завинаги:
казана дума -
хвърлен камък.
С твоите думи -
по твойта глава.
Изплюй камъчето!
И камък ще ти падне
от сърцето.
Ти криеш в пазва
не камък - огниво.
Нека пак и пак
удряш на камък,
два остри камъка
късмет не мелят,
но ще чаткат искри
и ще добиеш огън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.