Блага Димитрова

                  В ПЕНСИЯ

О, сладка свобода! Защо нагарчаш?
До пладне - девойка, до полунощ - жена,
на заранта - белокосо дете.
Какъв необятен ден! Отде да започнеш?

Първият ден на свободата. Слънцето!
Искри се разрояват на сълзи в очите ти.
На отиване и на връщане се върви различно,
защото всичко е с обратен наклон. Накъде?

Пред теб се отваря препънатият ти път,
сега изправен и твой до самия безкрай.
Пенсионер - най-свободният човек.
От теб по-свободен е само мъртвецът.

Но ти си още най-после жива. Новородена.
Светни усмивката! От днес се именоваш АЗ.
Повишена: в пенсия! Захапваш плода живот
и зъбите ти скрипват от сок за скомина.

Прозяпа безброй слънца, пропиля света.
Остават на пръсти броени най-бистрите радости.
Сама си ги сътвори, сама си ги подари,
не пропущай нито една! По-рано бе късно. Сега!

Хвърляш ли сянка върху стената,
запалила си фенер в тунел към утре.
Единствено словото, ако е истинско,
не минава в пенсия, защото е свобода.