МРАЗ
Надзърта денят арестантНа Тодор Боров
през решетки от скреж.
Не дръзва врабче да прехвръкне
бодливата мрежа на въздуха.
И хлипащият гръклян на водата
е затъкнат с буца лед.
А стъпките ни по снега
прозвънтяват с окови.
От белия затвор на зимата -
единствено възможното бягство:
сами да си бъдем свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.