ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Навлизам в старостта на пръсти,
тъй както в есенна гора,
пристъпвайки по още тлеещ,
недоиздъхнал листопад.
Пред мен - дървото на живота.
И бавно с поглед запъхтян
към миналото се изкачвам
и слизам в идещите дни.
Най-после! Тъй ми е безкрайно
по незабързания път.
Посоките не вият алчни.
Далечината не боли.
Не удря гонгът на луната.
Не може да се окове
духът, оковите строшил.
Не може да ти се отнеме
това, което си раздал.
Остава ми една последна,
бездънна капка светлина.
И от всемира лъха мир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.