СИНЪТ МИ РИСУВА...
Той е само на шест години
и вижда света в шестте му основни цвята.
За него небесата са винаги сини,
златно - слънцето,
пъстра и равна - земята.
Рисува лица на облаците
(разбира се, смръщени),
самолети с очи
и треви, по-големи от къщите...
Живее в пашкула си цветен,
от радост пронизан.
Аз не смея да мисля дали крила ще разтвори...
Човекът е скрита картина.
Търкалят се в ниското
обвивките сухи
на толкова бивши хора.
Но синът ми рисува под купола опнат на лятото,
пълни блокчето с весели мечки
и зайци изправени.
Свят без сенки и скръб. Съпротива неосъзната
на природното, идващо с времето
обезцветяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.