ИМПРЕСИЯ
Във асфалта, измит от дъжда,
облак бял изведнъж се огледа.
С любопитство хлапашко градът,
да го види, прозорци наведе.
Исках някак си аз да го спра,
но във сянката облачна влюбен,
в миг забравил и разум, и страх,
равновесие просто загубил
и с главата надолу виси
той сега във асфалта дъждовен,
ала облака бял и красив
там докосва във унес любовен.
Духна вятър и облака лек
надалече отнесе веднага.
Блесна слънце и летният пек
в миг попи огледалната влага.
Всичко пак си е, както преди.
Пак градът е с главата нагоре.
Пак със рев гръмогласен и див
по асфалта препускат мотори.
Стъпква делникът груб и суров
мимолетната мокра магия.
И градът свойта кратка любов
от челото си с длан ще изтрие...
Превалял е дъждът, превалял...
Но дано в моя стих се прегърнат
пак тъй нежно и облакът бял,
и градът, от любов преобърнат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.