НАСТРОЕНИЕ
Сами да тръгнем. Само двама
сред толкова очи от гняв.
Една със шал увита дама
с един мечтател гологлав.
Когато стигнем сред гората,
под бука стар и беловлас
ще стане светло от перата
на толкоз птици... и от нас.
Ще ме замеряш с топки снежни,
ще пламнат яростно от тях
ръцете ти, съдбовно нежни...
Нима от сняг не те е страх?
Там сили, като пролет млади,
ще ни притеглят в своя плен.
И цели десет метра в радиус
снегът ще бъде разтопен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.