ЩЕДРОСТ
О, тъмна страст за собственост,
най-тъмна може би...
А всъщност и животът ми
не ми принадлежи.
Какво ми трябва повече
от залък и вода?
Едно сребристо облаче
минава над града.
И златни са дърветата
в покоя уморен...
По-щедра е планетата,
по-мъдра е от мен.
Надникнала в душата ми,
тя пита изведнъж:
Кой притежава вятъра?
А бисерния дъжд?
Кой е закупил собствено
парче от вечността?...
Разбрах. Напълних джоба си
със есенни листа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.