петък, 12 август 2016 г.

Димитър Христов

          КАМЕНОЛОМНА


Животът е каменоломна.
Откъртвам камъни, троша -

павирам пътя си със спомени,
споени с тяло и душа.

Направих мускули, мазоли,
но от труда не загрубях,
така със воля и неволя
преодолявам кал и прах.

Пред мен е планина огромна,
зад мен се вие стръмен път,
павиран с камъни и спомени -
с душа надмогнах всяка плът!

Къде отивам, как ще стигна,
ще доживея ли, не знам,
но знам, че с чук, перо и книга
извежда пътя ми към храм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.