КАМБАНА
Луната тази нощ е сърп,
надвесен над полето житно.
А в мен се наслоява скръб -
скръбта е чувство монолитно...
Тогава пак ще бъде нощ,
но вече няма да ме има.
На масата ми свети нож,
а върху ножа - детелина.
Поне веднъж, веднъж поне
отново да се влюбя искам!
Вън рият силните коне,
усетили дъха на риска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.