НЕЙДЕ ПО ПЪТЯ
Аз ли съм оня хлапак на завоя,
който се взира назад удивен?
Той вече знае от сянката своя,
че е изтекъл момчешкия ден.
Може би иска назад да поеме
и да се върне в началото пак?
Имаше пълни джобове със време
някога тоя безгрижен хлапак.
Ала от двата му джоба съдрани
времето скришом изтичаше, ах,
весели загуби, мънички рани,
непричиняващи болка и страх!
Тичайки, тичайки след пеперуда,
гонейки конче, на всеки завой
мигче по мигче в гонитбата луда
между тревите изгубвал е той.
С празни джобове дали се надява,
както е поглед обърнал назад,
пак да ги зърне хлапакът тъдява
и да послуша звъна им познат?
Тези попътно изгубени мигчета
вечер, когато залязва денят,
като светулки отнейде надничат,
като щурчета отнейде звънят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.