Старостта си е старост, но едно й е лошото,
че, както се знае,
когато си кажеш: - Далече е още! -
отдавна дошла е.
Но още по-лоша е лъжата й тънка -
помни я, човече! -
че когато си мислиш: - Не се вижда отвънка! -
тя вижда се вече.
Но далече по-лошо е, че, уви, старостта е
една вироглава,
речеш ли: - Оставаме в своята стая! -
не й се остава.
И забави й търсиш, самотата, обаче,
е непобедима,
и най-лошото на старостта е това, че
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.