Калин Донков

РАВНОВЕСИЕ НА ЧУВСТВАТА

                                  На Минко

Вярващите  в мен се умориха.
Оредяват вярващите в мен.
Стана по-просторно. Стана тихо.
И дори съм някак облекчен.

Нищо. Стига само от колене
да ме вдигне дрезгава тръба.
И борбата невъзнаградена
да не е последната борба.

Стига и в сезоните безплодни
в паметта си строго да държа
онзи праг, от който съм проходил
и на който още път дължа.

Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента...