МЪЖЕ
Мое мъничко внуче, вън небето се мръщи
и е време да вкараме двете люлки във къщи.
Облечи си палтенцето и със мене ела.
Ух, какви са прогизнали в тази влажна мъгла,
и станали твърди, и станали тежки!
А помниш ли техния полет лудешки,
и как се боричкахме двамата в тях
под бялата ябълка със вик и със смях?
Но лятото мина и какво да се прави,
кой друг ще разтегне тези възли корави
и кой ще навие това мокро въже?
В този дом освен нас няма други мъже,
а ний сме мъже, нали внученце малко,
и макар да е тъжно, и макар да е жалко,
да си внасяме люлките, вече краен е срок,
в тесен смисъл за тебе, а за мен - и в широк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.