ЛЯТО В ТОПОЛНИЦА
Стяга ни жегата с огнени обръчи.
Сякаш сме грешници, тъй ни измъчва.
Гроздето даже сънува си облаче –
гледам: денят е разсъхнала бъчва.
Няма я в ниското даже рекичката,
сякаш коритото някой обърна.
Няма ги рибките – кой гъделичка те,
мила рекичке, но как да ги върна.
Даже чешмичката, тази пред кметството,
своите бистри сълзици изплака –
някой без право й взема наследството,
после потъва в очите на мрака.
С погледи галим луната по темето.
Жажда се крие в очите ни сънни.
Мисля и зная – дошло му е времето,
мъката нека изпием до дъно…
Нека септември раздава възмездие,
седнал на прага на облачен шатър.
Вярва човек в часовете си – звездните,
има в главата достатъчно вятър…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.